Лидерска конференция
За пореден път се проведе Лидерското обучение на БХСС. Тази година конференцията започна на връх най-българския празник – 3-ти март. Дестинацията беше отново град Трявна, в познатия ни хотел „Сезони“. Всички студентски лидери, доброволни и платени сътрудници имахме благословено време на изучаване на „Второто послание на апостол Павел до Тимотей“. Лайтмотивът на цялата конференция беше сентенцията „Предай нататък“: благовестието, своята вяра и християнски опит на доверени хора. И всеки от нас си тръгна след четирите дни на заниманията с един актуален и важен въпрос: Аз верен ли съм Исус да ме употреби?
Първата вечер от конференцията ни започна с хваление и молива. Последва силно въведение за предстоящето ни изучаване от Крейг. Той беше подбрал притчата за поканените на голямата вечеря (Лука 14:16–24). Крейг ни увери, че Бог е приготвил нещо страхотно за нас, „голяма вечеря“. Господ има конкретен план за нас и ние трябва да сме с готови и меки сърца да го чуем. Апелът към всички присъстващи беше да не откажем онова, което Създателят има приготвено за нас. Наистина, винаги ще има неща, които да ни отделят от Бога както в притчата – може да не са пет впряга волове, но ще са ангажименти под всякаква форма и различен вид взаимоотношения. Но каквото и да отнема времето ни, нищо не трябва да отмества основния ни фокус от Исус.
След силните встъпителни слова атмосферата на тишина беше подменена със звук от весели и нестихващи смехове. Защо ли? Защото дойде ред на игрите. След кратка опознавателна игра кой от къде е и за какво е благодарен на Исус, пристъпихме към забавление, включващо актьорското майсторство на студентите. Те бяха провокирани да изиграят и обяснят с жестове без думи различни ситуации и типажи: малко дете на зъболекарски стол, пътник в градския транспорт. Разигра се истинска комедия. Посмяхме се добре като за начало на конференцията.
За финал на вечерта всички присъстващи се разделихме на четири отделни групи, които си измислиха нескучни имена. Отбор първи се нарече „Войни на истината“, вторият – „Земляните“, третият се именува „Възлюбените“, а четвъртият – „До под кривата круша“. И така, готови за дискусии, се гмурнахме във въведение към изучаването на „Второ Тимотей“. Започнахме с теоретична подготовка, отговаряйки на въпросите „Какво знаем за Павел?“ и „ Кой е Тимотей?“.
На следващия ден (04.03.2016 г.) сутринта стартирахме с хваление и молитва към нашия Бог. След това дойде ред на „сериозната“ работа: обяснихме какви са целите на изучаването ни и по какъв метод ще разглеждаме Библейските пасажи. Имахме време да четем и размишляваме върху началото на посланието. Следобед Крейг и Таня проведоха много полезен и практичен семинар „Благовестие на практика“, който в пет приложни стъпки ни показваше как де факто да сме ефективни евангелизатори. Сърцевината на посланието се коренеше в притчата за Божието царство и сеяча, записана в Марк 4:26–29. За да можем да сме истински свидетели за нашия Господ, трябва да изградим взаимоотношения на доверие с невярващите ни приятели. По този начин чрез личното благовестие семето на вярата може по-лесно да попадне на добра почва.
Изучаването на Второ Тимотей продължи и на пети март. Семинарът за благовестието беше финализиран през този ден. Вечерта чухме насърчително слово от Мартин. В речта си той ни припомни, че ние сме царско свещенство и от нас зависи да предадем нататък наученото – за един по-добър, християнски свят. Направена беше една красива аналогия между Йерусалим и Трявна, която ни накара да се замислим. От Йерусалим тръгна промяната на света. От дванадесет апостола (включително апостол Павел), които бяха обучени и подготвени от нашия Господ Исус Христос. Те промениха нашата планета и разнесоха благовестието до всички точки на земното кълбо. А Трявна? Защо оттук да не тръгне промяната на нашето съвременно общество? Само трябват верни хора, които да предадат нататък ученичеството. Дълбоко, нали?
Последният ни ден от обучението беше 06.03.2016 г. Пак се чуваше песен на хвала, имаше молитви за всички групи на БХСС из страната и изучаване на последното писмо на Павел. Стигнахме до ценни изводи – колко е важно живото и активно взаимоотношение с Бога, как християнинът да е податлив на обучение и да се стреми да се научи. Говорихме още и за изграждането на Христоподобен характер и живот, базиран на Библейските принципи. Бяхме провокирани да открием ясни цели и призвание, от които да се вдъхновим. И най-вече – да живеем на практика живота на ученичество.
