Псалм 121

от Джош Прово (пастор на църква "Нов живот" Шумен специално за блога на БХСС)

Като много от вас тази година приех предизвикателството да прочета цялата Библия за една година. В плана, от който чета, скоро прочетох Псалми 121-та глава. Чел съм тази глава сигурно десетки пъти, но някак през тази неповторима 2020 година псалмът е по-актуален. Ако има конкурс за „Псалм на годината“, аз номинирам Псалм 121. С по-малко от сто думи този кратък псалм успява да ме успокоява и да разширява моята перспектива отвъд сегашните трудности. Анонимният писател казва:

Песен на възкачванията.

Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята. Той няма да остави да се поклати кракът ти; Онзи, Който те пази, няма да задреме. Ето, няма да задреме, нито ще заспи Онзи, Който пази Израил. Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем, нито луната нощем.

Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и довека.


Преди да влезем в самото съдържание на псалма, ще ни трябва малко контекст. Псалми 120-134 представляват Псалмите на възкачванията. Тези петнайсет псалма формират нещо като песнарка за древните израилтяни, когато пътували към храма в Йерусалим за големите религиозни празници. Понеже Йерусалим е разположен на хълм, откъдето и да идваш, се „възкачваш“ към града. Много често набожните хора от едно населено място пътували заедно за празника. Ето защо в Лука 2-ра глава Йосиф и Мария пътували цял ден от Йерусалим, преди да разберат, че момчето Исус го няма. Може би е имало стотици хора в тяхната дружина. Представете си шествие хора от едно село да пътуват заедно към столичния град и като видят силуета на града в далечината да възкликнат: „Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми!“


И така, каква е главната идея на този псалм? Обикновено ако четем някой пасаж два-три пъти ще ни изплава една обединяваща тема. Според мен главната идея на този псалм е твърдението в стих 2-ри: „Помощта ми е от Господа.“ Много е лесно да подминем тази истина, която се знае дори от най-малкото детенце в неделното училище. Всички знаем, че Господ е източникът на нашата помощ, но колко често не успяваме да живеем на практика тази истина! В ума си аз зная, че моята помощ идва от Господа, но толкова често, когато се намирам в нужда, издигам очите си към други богове. Понякога издигам очите си към бога на парите. Мисля, че именно парите ще ми помогнат и когато нещо (примерно глобална пандемия и съответния локдаун) застрашава моята банкова сметка, се тревожа. Понякога издигам очите си към бога на парите, но по-често ги издигам към бога на собствените си сили. Срам ме е да призная, че често, когато съм изправен пред някакво предизвикателство, мисля, че аз съм достатъчно компетентен, за да го реша. Ако КОВИД-а ми е направил една услуга, е това: вече разбирам колко много неща са извън моите сили и колко е слаб богът „Аз“.


Дори да го забравя, помощта ми не е от държавата, или здравето ми, или банковата ми сметка, или дори семейството ми. Помощта ми е от Господа. Ако се осланяш на нещо или някого по-слаб от Него, всеки път ще останеш разочарован.


Всичко, което следва в главата, подкрепя и допълва тази главна идея. Като прочетох повторно главата, видях три неща за Неговата помощ в нашия живот.


1. Неговата помощ е мощна.


Неговата помощ е мощна, защото самият Той е мощен. Псалмът пише: „Който е направил небето и земята.“ Както казах по-горе, проблемът на всички останали богове е, че са твърди немощни. Но нашият всемогъщ Бог създаде цялата вселена чрез Единородния Си Син. Всяка прашинка на всеки метеор около всяка звезда във всяка галактика е създадена от Този, Който обещава да ни помага.


Именно Неговата сила кара много хора да заключават, че няма как такъв Бог да се интересува от нас и нашите проблеми. А дали е така? Ако нямахме достъп до Библията и трябваше да опиша Бог чисто от философска гледна точка, може би и аз бих констатирал, че Бог е твърде далеч и твърде нависоко да се интересува от мене. Обаче имаме Библията и тя ни казва нещо съвсем различно…


2. Неговата помощ е постоянна.


Когато бях студент, работех цели пет години нощна смяна към един луксозен хотел в Нешвил, Тенеси. Паркирах коли в подземен паркинг и доставях багажа на богатите ни клиенти. Не беше много често, но през тези пет години поне няколко пъти клиент ме е заварвал заспал.


Но нашият Бог няма нашите човешки слабости! В стихове 3-5 четем три пъти, че Господ ни е пазач и три пъти, че Той никога не заспива, когато е дежурен.


Какво означава за нас, че нашият всемогъщ Бог винаги ни пази и никога не заспива? Означава, че можем да спим дълбоко и спокойно. Може да си починем в знанието, че Той ни пази дори по средата на най-непрогледната нощ.


3. Неговата помощ е всеобхватна.


В стихове 6-8 авторът използва противоположни думи да подчертае, че Господ е нашата помощ във всяка сфера на живота. Той ще ни пази денем и нощем. Той ще бди над нас, когато влизаме и когато излизаме. Неговата помощ покрива видимия и невидимия свят. Той е нашият щит против силите на тъмнината и предпазва душата ни от всяка стрела на лукавия. Няма толкова голям проблем, който да е извън Неговите сили и няма толкова малък проблем, че да не Го е грижа.


………………………………


Единственият въпрос е дали сме готови да Му се доверяваме - да се откажем от изморителния стремеж да се справим сами и да се отпуснем в Неговата сила и загриженост за нас? Ще трябва да си го напомним и утре, но за днес нека кажем с псалмиста: „Помощта ми е от Господа!“

Recent Posts

See All