Общуване с Бога

Актуализирано: Юни 16

от Захари Асенов, стажант в Програма „Варнава“

Общуването е основна черта за всички социални същества. То е средство за споделяне на информация, чувства, взаимоотношения, а говоренето не е задължителен подход към него. Ние общуваме не само с думи, но и с дела, отношение и поведение. Много често общуваме по неправилен начин като нараняваме и съсипваме хората около нас или самите себе си. Важно е да разберем, че нашето „общуване”, винаги има няккаъв ефект върху някого, затова трябва да преценяваме и да владеем себе си във всяко нещо.


Бог ни е дарил с възможността да общуваме с Него и то не защото Той има нужда от това, а защото ние не можем без Него. Това е начин за нашето израстване и с Негова помощ ние ставаме все по-подобни Нему. Сам Исус ни учи, че трябва да бъдем съвършени, както е съвършен и нашия Небесен Отец (Матей 5:48).


Предлагам няколко метода за общуване с Бога, които няма да накарат Бог да ни слуша или благославя, но които служат за наше смирение, защото Бог вече ни е благословил, а от нас се очаква покорство, чрез което ние ще можем да приемем това благословение.


1. Благодарение

Благодарността не е просто изказ за онези неща, за които сме благодарни. Начинът на живот показва дали сме благодарни и дали се радваме дори за лошите неща, които могат да ни смиряват и са за наше изграждане. Лесно е да кажем: „Благодаря Ти, Боже, за храната, която е пред нас, благодаря Ти, за хубавите моменти, които ни донасяш, за подаръците, които ни даваш.” Но какво става в моменти, в които сме слаби и немощни? Павел казва: „Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми” (2 Коринтяни 11:30). Това не изключва да благодарим и за хубавите неща, които Бог ни дава, защото пак Павел казва в 1 Солунци 5:18, че трябва да благодарим за всичко, защото това е Божията воля за нас.


За да благодарим за всичко обаче, трябва да осъзнаем какво включва „всичко”, защото то не се изчерпва с храна, спокойствие, хубави подаръци и нареждане на добър земен живот. Яков ни казва, че всяко добро и всеки съвършен дар е от Бога. Ние се радваме на доброто и сме благодарни, но съвършенният дар, сиреч вечният живот, свободата от робството на греха, изкупването ни от нашия грях, който носим, от това Бог да претърпи наказанието, което ние заслужаваме - това е големия дар, който Бог ни дава! Но освен това, Павел, в Римляни 8:32, ни казва, че ако Този, който не пожали Сина си, заради нас, как няма да ни подари и всичко! Така че, как да не сме Му благодарни за „всичко”?


2. Хваление

Хвалението може да дойде под различни форми. Подобно на „Благодарението” и то има доста допирни точки с всички останали начини за общуване с Бога. Преди всичко, знаем че Небето Го хвали и Му се покланя. Имаме няколко примера за това в Откровение на Йоан, където на няколко пъти четем, че около Престола всички Му се покланят и Го хвалят. Тези, които са в Славата Му, Го хвалят, а за нас какво остава? Ние нямаме с какво да се препоръчаме пред Него. В Псалм 50:23а Бог казва, че Който принася жертва на хвала, той Ме прославя. Ние нямаме достатъчно добра жертва, с която да се препоръчаме и умилостивим Бога. Дори и жертвата, с която идваме пред Него, и тя не е наша, защото Бог сам слезе и се пожертва за нас, та да ни даде спасение. Затова единствената „жертва”, която имаме пред Него, е тази на хвала. Но стиха от Псалм 50:23б продължава, че трябва да оправим пътя си, за да ни покаже Бог, спасение.


Хваление може да се покаже по различни начини. Когато благовестваме, ние хвалим Бога за великото Му дело към нас пред другите хора. Хвалим Бога в ежедневието си, когато отделяме време за Него, защото знаем, че нямаше да можем да правим останалите си неща без Него. Използвайки изкуство, ние също може да Го хвалим: с или без музикален инструмент, с песен или танц, с рисуване и други неща, включващи творчество, ние можем да изразим радостта си от това, че Той ни обича.


Хвалението крие в себе си подсмисъл на смирение и това, че не можем без Него, а това е единствената ответна реакция, с която можем да застанем пред Него!


3. Общуване чрез „Искане”

Когато се молим и искаме от Бога, изразяваме своята слабост и недостатъчност, и това че Го приемаме като авторитет. Покаянието е свързано с искането, защото показва осъзнаване на нашата слабост и недостатъчност, и най-вече на греха, който носим. „Искане“ е и, когато идваме пред Бога да помолим за прошка и за помощ в това да простим на другите. Това е момент, в който осъзнаваме Кой е Силният и Кой има възможността да направи всичко. Затова ние заставаме пред Него да просим.


Ние просим, защото нямаме с какво да закупим това, което искаме от Него, но също се и радваме, защото Силният и Имащият е щедър към нас, дори още, когато бяхме в прегрешенията си и бяхме „мъртви”, поради престъпленията и греховете си, Той направи връзката помежду ни възможна и чрез нея ние имаме дръзновение да пристъваме към престола на Благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовремменно, според посланието към Евреите 2:16. Благодат, не само за Вечния живот, но и за земния. Затова ние трябва със смирение, но и с дръзновение да идваме пред Него и да молим за милост в нашия живот.


4. Общуване чрез Библията

Библията, може би, е най-доброто средство за разбиране на това кой е Бог, какво иска от нас и каква е целта Му за нас. В нея Той разкрива, доколкото ни е нужно, Своята същност. Бог използва Писанието, за да ни даде множество примери, които описват живота на хора преди нас, изпълнен със страдание, повратни моменти, животоопределящи избори. Но във всички тях ни се разкрива образа на Един, Който винаги е бил сред тях. Един, Който винаги, когато хората са Му били покорни и са Го търсели, Той ги е превеждал през изпитания, трудности, страдания, но никога не ги е оставял и се е прославял на определеното Си време.


За нас е нужно да четем и изследваме Библията, защото така израстваме в разбиране. Бог се обръща към Осия, наречен Исус, в Исус Навиев 1:8, с думте Тази книга на Закона да не се отделя от устата ти, но размишлявай върху нея ден и нощ, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея. Защото тогава ще имаш успех в своя път и тогава ще постъпваш благоразумно”.


5. Общуване чрез „Изследване”

За мен общуване чрез Изследване, включва всичко посочено до тук, като общуване с Бога. Това е частта, в която разбираме донякъде това какво ни разкрива Той за Себе Си от Писанията. Тук Той ни показва какво иска и кои сме ние, частица от цялата картина и чрез „Искане” на мъдрост и разбиране, ние се опитваме да разсъждаваме, като допускаме и Него като събеседник в разговора. Чрез прославяне и благодарение, ние изказваме това което мислим сега, какво ни вълнува и търсим водителство от Него. Библията много помага в този „метод”, защото Бог ни разкрива много в Писанията - неща, които можем да „изследваме”. За мен това е момента, в който мога да Му задам въпроси за неща, които ме вълнуват, мога да събеседвам с Него. Дори и да не получа отговор по начина, по който аз съм задал въпроса, Той ми отговаря с различни неща от Библията или чрез живота. Трудно ми е да разгранича Неговия отговор с моята мисъл и затова не прибързвам със заключения, но се опитвам да общувам с Него и да се оставя в ролята на наблюдаващ.


Това е метода, в който ние търсим какво върши Той сега и какво е вършел преди и се опитваме да разбираме какво иска да ни каже. Това е и метода, в който ние комбинираме знанието ни от Писанията и житейския ни опит, и вземайки двете за пример, се опитваме да не се съобразяваме с този век, но да се преобразяваме, чрез обновяването на ума си, за да познаем от опит какво е Божията воля, както ни казва Павел, в посланието си към Римляните 12:2.


6. Общуване чрез „Живот”

Това, което имам предвид под „Живот” е поведението ни, приказките ни, целия ни начин на живот. Това е начина, по който общуваме не директно с Бога, а с хората и нещата около нас.


Горните пет модела или метода са за общуването ни директно с Бога, а тук говоря за живота, който хората около нас виждат и в който участват. Без горните пет този би бил много труден, защото тук виждаме какво ние с Бог сме съградили, което се вижда или усеща от околните. Ако сме далеч от Бога, ние никога няма да можем да водим добър живот, независимо колко добре сме възпитани, колко много се стараем. Може да заблудим някои хора, но никога няма да заблудим Бога.


Реално, до голям степен, ние сме същества от видимия и материалния свят и общуваме много с него. Това включва хората и как взаимодействаме с тях. Тук много силно биха се проявили плодовете на Духа, описани в посланието към Галатяните 5:22-23 и до голяма степен зависи от нас дали те ще се развият или не. Много харесвам стиха в 1 Петрово 3:16, а именно, „Почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговорите на всеки, който ви пита за вашата надежда”. Тази надежда хората я виждат, чрез начина ни на живот. Павел, в свето послание към Римляните 12:9-21 ни показва как е добре да живеем. Също, пак Павел в писмото си до Ефесяните 4:24 ни учи какво е важно да правим, а то е „да се облечем в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината”.



Това бяха някои основни методи, според мен, свързани с „общуването с Бога” - нещо, което е много важно и основно за всеки вярващ; нещо, което всички хора на „Вяра” са правели през живота си. Те са почитали Господа и са се опитвали да се приближат до Него. Сам Давид ни казва „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който се уповава на Него”, в Псалм 34:8. Всичко това е с цел нашето „смиряване под мощната десница на Бога”, да „познаем от опит що е добро”, а единствен Бог може да ни разкрие това. Ако сега не искаме да общуваме с Него, във вечността ли ще пожелаем?